Като гей винаги си виновен! Изповедта на един хомосексуален българин

"Години наред съм се питал: защо точно аз? Защо точно аз трябваше да се родя гей?" Това е личната история на един българин с хомосексуална ориентация. Дойче веле я разказва по повод тазгодишния София прайд.

„Само Ви моля да не споменавате името ми и града, в който живея. Не толкова заради мен, колкото заради майка ми”. С тази уговорка започва разговорът ни с 36-годишния мъж, когото тук условно ще наричаме Йордан К. от град П. Един много откровен разговор, в който няма обвинения, нито омраза или гняв. Има само много тъга.

Йордан е съвсем малък, когато осъзнава, че не е като другите. Обича да играе с кукли и бързо разбира, че го привличат не момичета, а момчета.

Детството му е белязано от насилие - баща му редовно посяга към колана, а след време изоставя семейството.

Йордан израства с майка си и сестра си. Описва се като „едно неспокойно дете, което често се затваря вкъщи с книгите”. Дете, което се чувства някак ненормално, понеже е с разведени родители. И което се срамува от себе си, тъй като знае, че не е като другите.

"Можете ли да си представите как се живее така?"

„Първият човек, пред когото признах своята хомосексуалност, беше майка ми. Тогава тя ме нарече чудовище, нещастник и какво ли не още. Но с времето майчинските чувства надделяха и тя постепенно застана на моя страна. Докато сестра ми и до ден-днешен не може да се примири с факта, че съм различен. Баща ми не знае, а останалите ми близки роднини сигурно само се досещат. Но пред тях не съм го признавал открито”, разказва Йордан.

Не иска да се крие, но знае, че ако разказва открито за своята хомосексуална ориентация, не го очаква нищо добро. „Повечето ми хетеросексуални приятели също се отдръпнаха от мен, щом разбраха за различните ми сексуални наклонности”.

Йордан е културолог по образование, но в момента е безработен. На няколко пъти губи работата си или пък се вижда принуден да я напусне заради своята различност. „Моето оцеляване се дължи на това, че съм много внимателен, че се крия. Защото като гей ти винаги си виновен”, добавя Йордан.

Описва живота си с една дума: „Отвратителен. Ако нямах тези чисто човешки устои, ако нямах хобитата си - кино, музика, книги, ако нямах подкрепата на майка ми и на няколко близки приятели, досега да съм си сложил въжето сто пъти”.

Преди време Йордан преживява автомобилна катастрофа, която отключва редица заболявания. „Така се оказах представител на две малцинства - хем съм с увреждания, хем съм хомосексуален. Можете ли да си представите как се живее така?”.

"Като смъртна присъда"

Йордан признава, че не се надява на чудеса: „Може би някой ден ще се появи възможност за граждански брак, но не и нещо повече. Омразата към всичко различно е дълбоко вкоренена в нашето общество, а ние, хомосексуалните, сме нещо като християните по време на османското владичество - толерирани сме в известна степен, стига да си траем”, казва Йордан.

Според него да си различен в България е едва ли не като смъртна присъда. „Проблемът е манталитетен. Хората просто се страхуват от различното. И вместо да се опитат да го опознаят, те го стигматизират. Това е признак за изостаналост, за която е виновен и комунизмът, защото в онези години нали нямаше хомосексуални - имаше само стабилни семейства, които раждаха деца и прославяха комунизма. Страхът от различното е дълбоко вкоренен у българина. Той се затваря в малката си къщичка като костенурка и се пази. А когато нещо му е чуждо, просто го атакува”, казва Йордан и прави паралел с едно друго малцинство - ромското: „По отношение на дискриминацията ние, хомосексуалните, сме с ромите сякаш братя по съдба. С тази разлика, че за ромите държавата прави повече”.

Йордан разказва, че се е опитвал да създаде връзка и с жени. „Но моята природа просто не ми го позволява. Борил съм се срещу тази природа, борил съм се със себе си, но безуспешно. То е като нуждата от въздух - харесвам само мъже и толкова”.

36-годишният мъж е убеден, че ако не беше гей, животът му по всяка вероятност щеше да е по-добър. „Щях да съм женен, щях да имам деца”, казва Йордан и добавя: „През всичките тези години търся отговор на въпроса: Защо точно аз? Защо точно аз се родих гей? Опитвам се да си го обясня, за да мога да се приема. И все си мисля, че с цялата си мъдрост природата е намерила начин как да предпази планетата ни от пренаселеност: част от хората умират във войни, други - от глад, а трети са хомосексуални и затова не могат да се възпроизвеждат. В тази матрица на мен очевидно ми се е паднало да съм гей”.

"Живот в самота"

А дали смята, че животът му щеше да е по-поносим, ако живееше например в страна като Германия? „И там със сигурност има дискриминация, но навярно е някак по-мека. Може би защото германците са свикнали да оценяват хората по това, което могат, а не по това, което са. Германия все пак си имаше столичен кмет и външен министър с хомосексуална ориентация”.

Нещо немислимо в България, смята Йордан. По неговите думи животът на хомосексуалните в България е живот в самота: „Ако имаш видими белези на гей и се държиш като такъв, боят ти е сигурен. Ако не изпъкваш, ако не си пъстро цвете сред пустиня, оцеляваш. Но си сам. Особено ако живееш в провинцията”, споделя Йордан и завършва разговора ни така: „Разказвам Ви всичко това, защото искам някой да усети мъката, с която живеем, болката от това да си белязан. Благодаря Ви, че давате думата на един белязан човек”.